Солфеж
Названието солфеж произлиза от тоновите имена сол и фа. В тесен смисъл означава упражняване на пеене по ноти без думи. В широк смисъл това е наименование на система за възпитание на музикалния слух по ноти. Възникването и развитието на солфежната система е свързана с усъвършенстването на нотописа и с въвеждането за първи път на слоговите наименования ut, re, mi, fa, sol, la от италианеца Гвидо д’Арецо (995 – 1050 г.) във връзка с неговия метод за усъвършенстване на нотното пеене. Наречен е солмизация от тоновете сол, ми. Днес науката „солфеж“ има за задача изграждането на високоразвит на професионална основа музикален слух. Съдържанието му обхваща развитието на музикални способности: ладов усет, метроритмичен усет, вътрешни слухови представи, както и на различните категории слух: релативен, абсолютен, вътрешен, ладотонален, мелодически, хармоничен, полифоничен, тембров. Солфежът е наука, която се занимава с проблемите, свързани с развитието на музикалния слух на човека, но само при наличие на такъв. Наред с формирането и развитието на музикалните способности, солфежът стимулира интереса към музикалното изкуство, като същевременно умело, в хода на занятията, разширява теоретичните им знания и обогатява тяхната музикална култура.