Кавал
Кавалът е музикален инструмент от групата на дървените духови инструменти. Характерен за българската фолклорна музика. Среща се в почти всички фолклорни области, като е неразделна част от народното творчество на Тракия, Лудогорието и Добруджа. Названието кавал идва от турската дума кавал, която значи „Дълга дървена овчарска свирка за надуване“. Установяването на точния произход на кавала е доста трудно, тъй като историческите данни за неговата родина и първоначален вид са доста оскъдни. Като негови предшественици могат да се посочат някои от египетските, сирийските или по-късните гръцки духови музикални инструменти. Негови прототипи са съществували преди новата ера. Представлява цилиндрична триставна дървена тръба. Горната част е със заоблен край и служи за наустник. Средната част има 8 отвора за пръстите, долната е с резонаторни отвори – душници. Устройството му е изключително просто – на практика това е една куха тръба с редица отвори. Звукът се произвежда чрез странично духане в наустника. Използва се като солов инструмент, в народни оркестри и ансамбли. Има мек и приятен тон, поради което е възпят в народните песни като „меден кавал“. Той е неразделен другар на българските овчари. Кавалът е уникален с това, че притежава много тембъри, които звучат като различни инструменти, и се постигат единствено благодарение на майсторството и уменията на изпълнителя да пренадува и дозира точното количество въздух в инструмента. Познати са няколко вида кавали РЕ кавал, ДО кавал, СИ бемол кавал, ЛА кавал и МИ кавал. На ЛА кавал се свири изключително трудно, поради големината на инструмента. При него началния тон е ЛА на голяма октава. Най-често използваните кавали са РЕ, ДО и СИ бемол кавалите. Познати са няколко вида кавали РЕ кавал, ДО кавал, СИ бемол кавал, ЛА кавал и МИ кавал. На ЛА кавал се свири изключително трудно, поради големината на инструмента. При него началния тон е ЛА на голяма октава. Най-често използваните кавали са РЕ, ДО и СИ бемол кавалите. Познат е в България, Турция, Република Македония, Северна Гърция (кавали или джамара), Косово, Албания, Южна Румъния, Армения (блур) и Кюрдистан (блул). В днешно време все по-малко хора правят български народни инструменти, които да съответстват на изискванията за качество и вярно звучене.